Твоето дете е твоето вдъхновение. Кога разбра, че освен от любовта и грижите ти, той има нужда... и от твоите книги?
По време на игра с детето му измислям и много приказки. Не всички стават на книжки обаче. Повод за първата авторска „Шумоленето“ бе това, че Боби се боеше от тъмното и понеже видях, че приказката му помогна да преодолее този страх, я споделих и с другите родители. Радвам се много, като ми пишат родители, чиито дечица също са преодолели страха от тъмното с „Шумоленето“ и обичат Жири жирафчето. Освен мое вдъхновение Боби е и мой най-строг критик и винаги приказките минават през него за одобрение. Един от най-големите комплименти, който съм получавала от него, е, че ми каза: „Досега не си ме излагала с тъпа книга”. Това си е голямо признание от един 7-годишен младеж!
Като всеки пазар и книжният налага много клишета. Имаш ли рецепта за противодействие на книжните клишета?
В момента на българския книжен пазар за мен клише са сладникавите, не цветни, а шарени и направо кичозни илюстрации или препечатаните анимационни. Единственото противодействие е истинското изкуство на книгата. Важно е да имат алтернатива на кича децата, защото илюстрираната детска книга е първото материално изкуство, до което детето се докосва, а знаем колко са важните първите години. Илюстрираната детска книга възпитава и изгражда вкус. Освен това илюстрираната детска книга е и достъпно произведение на изкуството, благодарение на тиража си. Достъпно като цена в сравнение с други произведения на изкуството и от гледна точка на това, че може да се ползва винаги: детето може винаги да се върне към нея, да разглежда картинките; да я мирише и гризка, ако е малко; да я докосва и усеща; да я чете, ако е по-големичко.
Цялото интервю може да прочетете на http://knijanka.com/
