И Линк към Вестник Култура брой 46http://www.kultura.bg/bg/article/view/9098
( 2301) от 12 декември 2003 г.- със статия от първата ми изложба :
Mila Popnedeleva - Genova: Мила Попнеделева - Генова
Пътешествия и гледки
В изложбата сме на Мила Попнеделева - Генова.
Искрящи цветове, пожелавани гледки, ведрост. Картините извикват у мен стих на Волтер:
"Le Paradis terrestre est ou je suis." (1736)
Сред тази пъстра екзотика се питам дали Земният рай е там, където пътува Мила?
Палма де Майорка, Истанбул, Париж, Барселона, Андалусия - привлекателните имена не са достатъчни, нужно е нечие преживяване. Нечий поглед, през който Земният рай да стане постижим.
Ако това бяха снимки, биха имали въздействие на реклама в туристически дайджест.
Изборът за картина е избор за усвояване на преживяното. Фотографският фрагмент е усилен с интензивни колоритни стойности в отблясъци и отражения, цветни светлини и сенки. Раят е приказен. Опитът на Мила от обучението по илюстрация тук е важен.
Стилизация и експресивност на силуети и линии, интензивна цветност, фрагментарност са качества, с които работите въздействат. Дали има нещо, което да ги удържа в полето на картинното при толкова декоративни характеристики?
Ясното разграничаване на различни изобразителни системи отдавна е престанало да ни вълнува. Ако това е било възможно във времената, в които единствено художникът е владеел образа (преди фотографията), днес, във време на господство на самия образ в човешкото обкръжение става въпрос не толкова за диференциране, колкото за обмен на умения и процедури.
Фотография, илюстрация, живопис участват в представянето на най-ценните "трофеи" от пътешествията: ухания, звуци, усещания при движение на тялото в необичайни пространства и най-вече гледки.
Погледите за водни огледала, фонтани, фенери, тераси, нощни плажове.
Липсват хора. Дали за да не се нарушава ведростта на преживяването? За да се породи очакване за приказни герои? Някои от работите създават у мен предчувствие за сюжет. Първоначалното впечатление за екзотика се свързва с жизнеността на наивизма и детската рисунка.
Мила щедро и талантливо споделя с нас образи от щастливи пътувания. Вярвам й, когато казва - "не е възможно всички артисти на тази възраст да са нещастни!".
Да успеем и ние, нейните зрители, да припознаем в картините й свои щастливи / мечтани странствания и гледки!
Думи в маргиналиите.
За Мила изложбата е първа.
И първото, което се споменава, за опознаване (разпознаване) на авторката, е, че е дъщеря. Дали / на кого прилича? Неизбежно - Аделина и Вихрони са известни артистични родители. Мила е споделяла семейната компания, преди да реши с какво да се занимава.
Второто вълнение е отново на кого прилича - но този път не физически, а артистично. В тази изява тя е по-близо до бащата. Но има и отчетлива самостоятелност. Темата "майки и дъщери" едва ли е за пренебрегване...
Общата ни фамилия - нова за Мила - е случайност, която дава повод за духовитости на "vernissage -а".
Искрящи цветове, пожелавани гледки, ведрост. Картините извикват у мен стих на Волтер:
"Le Paradis terrestre est ou je suis." (1736)
Сред тази пъстра екзотика се питам дали Земният рай е там, където пътува Мила?
Палма де Майорка, Истанбул, Париж, Барселона, Андалусия - привлекателните имена не са достатъчни, нужно е нечие преживяване. Нечий поглед, през който Земният рай да стане постижим.
Ако това бяха снимки, биха имали въздействие на реклама в туристически дайджест.
Изборът за картина е избор за усвояване на преживяното. Фотографският фрагмент е усилен с интензивни колоритни стойности в отблясъци и отражения, цветни светлини и сенки. Раят е приказен. Опитът на Мила от обучението по илюстрация тук е важен.
Стилизация и експресивност на силуети и линии, интензивна цветност, фрагментарност са качества, с които работите въздействат. Дали има нещо, което да ги удържа в полето на картинното при толкова декоративни характеристики?
Ясното разграничаване на различни изобразителни системи отдавна е престанало да ни вълнува. Ако това е било възможно във времената, в които единствено художникът е владеел образа (преди фотографията), днес, във време на господство на самия образ в човешкото обкръжение става въпрос не толкова за диференциране, колкото за обмен на умения и процедури.
Фотография, илюстрация, живопис участват в представянето на най-ценните "трофеи" от пътешествията: ухания, звуци, усещания при движение на тялото в необичайни пространства и най-вече гледки.
Погледите за водни огледала, фонтани, фенери, тераси, нощни плажове.
Липсват хора. Дали за да не се нарушава ведростта на преживяването? За да се породи очакване за приказни герои? Някои от работите създават у мен предчувствие за сюжет. Първоначалното впечатление за екзотика се свързва с жизнеността на наивизма и детската рисунка.
Мила щедро и талантливо споделя с нас образи от щастливи пътувания. Вярвам й, когато казва - "не е възможно всички артисти на тази възраст да са нещастни!".
Да успеем и ние, нейните зрители, да припознаем в картините й свои щастливи / мечтани странствания и гледки!
Думи в маргиналиите.
За Мила изложбата е първа.
И първото, което се споменава, за опознаване (разпознаване) на авторката, е, че е дъщеря. Дали / на кого прилича? Неизбежно - Аделина и Вихрони са известни артистични родители. Мила е споделяла семейната компания, преди да реши с какво да се занимава.
Второто вълнение е отново на кого прилича - но този път не физически, а артистично. В тази изява тя е по-близо до бащата. Но има и отчетлива самостоятелност. Темата "майки и дъщери" едва ли е за пренебрегване...
Общата ни фамилия - нова за Мила - е случайност, която дава повод за духовитости на "vernissage -а".
